Архив за ноември, 2007

“Ако нямаш гараж - нямаш кола!” Радослав Тошев

ноември 27, 2007

Ако искаш да регистрираш кола трябва да покажеш документ, че имаш гараж. Също така общината да налага глоба за шофьори които пътуват сами. Засега това е само идея, обясни шефът на транспортната комисия в СОС Радослав Тошев.

Такаааа драги ни господин Тошев, започна изтежко старият червен кхмер по прякор Найден и заглади тънката си кунг-фу брадица, значи някак си се получава който до сега гараж е имал да си държи колата там, а не някакви перилни препарати. А който няма.. да го шибат манафите? Да?  Очевидно е така. Но ще ви кажа аз на вас господин Тошев - путко сифилистична. Как така ще определяш ти кой сам да се движи и кой с компания? Говно смрадливо! Като са ги строили без гаражи блоковете едно време тлъстите комунистически курви “ТСК” дай сега щото разбираш ли на майката на Радославчо путката я засърбяла, а понеже той не може вече да го вдига и да я наебе се е решил да и осигури порция шофьорски курове чрез следния логистичен трик. Да ама ние червените кхмери не желаем да цапаме революционните си пениси с тази дърта гняс. Ние желаем да си караме колите ако и да сме сами в тях! А тези идеи Тошев да ги фанеш па да си ги завреш в ануса и да се друсаш отгоре. Хероин си ти разреден с мазилка, Тошев. За нищо не ставаш - дришня.

Още един митничарски гъз лежи разпран(оказа се, че всъщност не е митничар)

ноември 23, 2007

Радостната вест тази сутрин е, че още един гъз е бил разпорен през ноща в Дружба. 36 годишният Ивайло Иванов лежи разстлал шкембе на асфалта а кръвта му радостно багри обувките на преминающите. Както Свинка Манова преди известно време и той е паднал жертва в борбата за средно аритметично. Това може само да радва извратеняци като нас. Нека мрат и те и децата им, и както сме добавяли преди - по особено мъчителен начин. Лайна и кръв - хитовото съчетание ще продължава да радва чакащите на спирката на рейса.

Димитър Янков - смърт смърт смърт

ноември 22, 2007

Студени вихрушки вият из планините кюрдистански. Седиме си на топло в къщата на стария Абдулах Йоджалан и дъвчем козя пастърма. Насред лютата планинска зима обсъждаме златните черноморски плажове.

-Ето например ( пълна уста и леко мазна брада) тоя дето от Несебър беше, дето го застреляха бе?

- Димитър Янков (отговарям аз също с пълна уста щото пастърмата си я бива, а и е жилава )

- А! Баш! Значи той на мазните хероинови пачки на Очите чадърче е правил? Така ли?

- Май не само чадърче, ами си е взел малко за из път.

- Тоя значи добре че умря. Мръсна значи и гнусна гадина даже и червеите дето му ръфат месата сега сигурно повръщат. Дано да се е мъчил, ама с тия 9 куршума не ми се вярва. Тарикатско несебърски стил раздаваше, сервитьорски малко. Свиня, мастна клетка - смрадлива мърша - радваме се, радваме се ние бедните и измръзнали кюрди на твоята смърт Янков. Пием и пеем защото смъртта на лош човек ни радва много. Не зная къде му е гроба да се изпикая на него….

- Ей Абдулах! Какво се възбуди толкова? питам аз а колегата Йоджалан чак пеня му изби из устата.

- Смърт, смърт - и кална да е. Защото като курва тлъстогъза се движеше вашият Янков из Несебър и смрад излизаше от телото му. Аз се радвам някой от неговия сой като нахрани гаргите. Трябваше да ни го пратите тук в Кюрдистан - да види той как и защо.

Аз само си трайках и си дъвчех пастърмата щото Абдулах вече много се беше насъскал и току попипваше калашника.

- Всички отточни канали в Несебър ги хванете и ги заврете в гроба му. Защото приживе от лайна се хранеше, и нека в лайна да лежи умрял и да знаят всички.

ТРЗ Стоян Кушлев

ноември 20, 2007

26-ти юли 1938 година Широка лъка - long time ago in a galaxy far far away. Бъдещият професор Стоян Кушлев отваря широко уста да поеме първата си глътка въздух (действие което ще се повтаря многократно през годините с въздух, пари, акъл, алкохол и евентуално еякулат). От крехка възраст е възпитаван в ум разум и пасене на патки. Играл си по широките лъки на родното село докато един ден подобно на овчарчетата от Фатима не го осенила светлина - правото! Естествено станал ченге, те най добре упражняват и владеят тази тънка материя. След няколко години като млад джедай усетил празнота в себе си и зарязал стоманеният юмрук на партията за да се посвети на нАучна работа и както често става в България една сутрин се събудил с лека цироза но професор. Поземлено право - най старото право на планетата. Същевременно аналитичният му ум имал нужда от интелектуални стимули като например причакване на куц глиган и гърменето му от безопасна височина, както и лова на риба с вилица. Съчетано с любовта му към девствената природа (защото по това време Професора е бил девствен - като се изключи Иницииращото Анално Обезчестяване в школите на МВР) гърменето на глигани и други бийстове го вдъхновило да създаде Царски ловен клуб след което да се обади на Сакскобурготски за да го уведоми. Гъзът на Професора започнал да се олихвява и закръглява и след всяка свирка която собственикът му правел се подсилвал с нов пласт мазнина. Жизненият му път след това е доста тих и блед откъм скандали до момента в който бива назначен за ШЕФ на една комисия. Там Професорската глава се заема със сериозна дейност - регулира си заплатата до правилната височина и започва да говори глупости. Гъзът му вече е с размера на балона на братя Монголфие или така наречената Монголфиера кушлева и напълнен с по леки от околната среда газове го издига все по нагоре по административната йерархия. Като шеф на комисията обаче не успява дори да имитира работа. Честните му очички мигат безпомощно при въпроса за свършената работа. Излага се професора, глупости говори - а вече никой Голям джедай не иска да си го сложи между сладките му устенца - глад мори добитъка - что делать?

Професор Кушлев моментално да си събира гащите, куклите и парцалките и да се прибира в Широка лъка. Гъз нещастен.

Дилян Пеевски

ноември 15, 2007

Вали дъжда значи и трополи приятно. Седим с колегата Иван Колона - корсиканец, не руснак, от Селския фронт за Селска Корсика и пийваме кафенце с грапа - полукорсиканска полуирландска схема и си говорим.

- Гледам, значи във вашите вестници (побутва един вестник с лъжичката за захар) как ей тоя юнак тука (указва с лъжичката на сияйният образ Пеевски ) хем тото има, хем вестник има, хем някакви спортни неща има, че и мама има. Много глупавичък даже и за ченге ми се види? Що така бе колега допускате такива работи?

- Ами виж кво колега Иване, то не че Следствието нещо е криво - нали там съд има върнали са го на работа. А за тотото виж нищо не знам. Той Дилянчо явно слушка и си хапва закуските (и обедите, вечерите, следобедните закуски и сладкиша с кафето) и така - върнали го на работа бедното дете.

- Добре де ами неговата мама? Пуркоа/перке (тука колегата Колона мина на характерно корсиканско наречие което поради спецификата си трудно се интерпретира) по гигантския и гъз тичат? Мазници.

- Сексапилна я намират, викам аз, неговата мама бе колега? Може би за това?

- Не, не колега грешка има някаква тука, както и да е - но в Корсика имаше една такава Паола Свинята (щото меришеше, не заради свинете - нейните бяха чисти животинки) и малко от малко така пускаше на мосю льо комисер бележки под вратата. Лошо постъпи с нея Революционната група на корсиканските корабомоделисти (Armata Corsa) - караха я да си мие зъбите докато не ги изтърка и после да се къпе търкайки се с парче газобетон докато не изчезна, оказа се, че Паола била съставена колега, изцяло от кир….

- Гледай ти, сръбвам аз от корсиканското си кафе с ирландска жилка и клатя глава, какви неща ставали по широкия свят?

- Та си мисля тези двамата …. ама май няма да стане - тука кирта е омесена с мас 1:2,3 и това дава здрава смеска. Нема да стане с къпане

Така заключи колегата Колона и пийнахме по още едно кафенце докато гледахме Телетъбис.

Тлъстите комунистически курви (18+)

ноември 13, 2007

Седиме си значи с колежката Майнхоф и хапваме вафли. Аз и викам

- Колежке вие не бехте ли нещо червена по едно време.

- Бях, ми вика Улрике (ние така, на малко име) ама много глупав ми се видя комунизмът . А и като гледам как ви извозиха - викам си те и мене ще ме таковат - с извинение за германския термин.

- Как така са ни таковали бе колежке, възмущавам се аз сигурен в своята девственост.

- Първо с кинтите. Това заводи, това трактори, това нали пушки за бедуините. Всичко лъже и вика - Я не срал. Ама аз знам. Ще ти кажа нещо ама между нас да си остане - аз такова бях принудена да извършвам сексуални услуги на българското Политбюро. Та ми се наложи да купя гумен фалос от вулканизирана гума “Вида” и да задоволявам анално членовете Милко Балев, Огнян Дойнов (той после искаше по големият размер), Стоян Марков (млад, ама секси дупе) и като като бонус даваха и на Стоян Овчаров - той кандидат само беше ама понеже и духаше… та така. Срам ме е като си спомням но това е то миналото - не можеш да го промениш. Е имаше там един Иван Панев - голямо шефче. Умря вампирът му с вампир, на него му водеха един малцинствен член да го лигави. А имаше ли нямаше ли семейство, не знам - дано да са умрели сичките. Един лев не ми плати тоя - само с купони от стола на ЦК.

- Брей значи извращения? Учудвам се аз и и подавам още една вафла

- Ти как мислиш? Имаха и пънк група - ТКК -Тлъстите Комунистически Курви, доста безлична ако питаш мен но свиреха със страст (тука Улрике се разсмя, задави се с вафлата и направихме почивка). Да та те свиреха в Лозенец и кв Изток предимно. В Бояна също. Имаше и големи партита по случай 9-ти септември. Един германски инженер, Абортенщайн - той е племенник на доктор Абортенщайн беше разработил анален стимулатор с точен брой гумени накрайници колкото са членовете на Политбюро. Стимулираха се яко, това мога да ти го кажа - имаше и допълнителни които се слагаха за кандидат-членове ако са послушни. Но тогава консумацията на електроенергия беше много голяма и се налагаше да спират тока в останалата част на страната. Любопитно беше - все пак не съм срещала нормален човешки анус да издържи такива вибрации. Петър Младенов и жена му Галка много ток харчеха също. А трябваше да им гледам и децата - дано да се отровят с отрова за мишки - много неприятни дечица бяха.

- Аз просто не знам какво да кажа - то е било пред очите ни.

- Ами да. Но рака не прощава да знаеш. Всички ще умрат от рак - бавно. А аз ще седя и ще им махам листовете от календара и ще им пускам весели песни. “Много мина малко остана” - така ще ги окуражавам.

Аз дадох последната вафла на колежката Майнхоф и я изпратих до рейса.

После отворих стари броеве на “Работническо дело” които бяха грижливо опазени от един съсед полковник също комунистическа курва и заограждах внимателно разни имена.

Все пак - нагли

ноември 12, 2007

Седиме си с колегата Ахмед Закаев и попийваме чаец. Без захар. Гледаме значи катаджиите как изтупват брашнения чувал. Ахмед казва, че те не са страшни. Значи тия дето кибичеха с ухо на слушалката - ако може некакви инфекциозни заболявания на слуховия канал да хванат.  Да им потече някаква течност от ушите. После естествено да умрат в страшни мъки. Дори и сега в мазните си юрганчета нека потреперят, вика. Пък и малко harassment трябва. Да помнят чий к… са близали и как сега всичко се плаща. Един, вика да одерете жив на площадата и някак по морално ще тръгнат нещата. Ама такъв си е той Закаев - гореща глава. Примерно някой от Политбюро, а? Или син или дъщеря - нищо, че са в Щатите. Колегата каза, че имал кучета там - ще го довлачат.

Индексиране на депутатите

ноември 9, 2007

Дочуваме тука с колегата Ал Заркауи, че депутатите се опитват да настигнат инфлацията чрез индексиране на скромните си трудови доходи и като си купуват машини за работата - предимно над среден клас. Нека помислят преди да сме им ебали путките мили майчини.

Мисли след изборно

ноември 5, 2007

Седиме тука с колегата Луис Арана пийваме чаец. Те баските много обичат чай - с бидони го пият направо. Та седиме ние и той както си рисуваше с маркер на стената на кръчмата баското знаме, ме попита.

- Абе колега вие нали такова комунистите ги разстреляхте?

А сега? Кво да кажа на колегата? Не сме ги барнали с пръст, викам сеньор Арана, ей ги живи- здрави.

- Щото аз бях комунист по едно време (гледа ме изпод вежди леко). Та викам да не си го отнеса така в бързината и в освободителния хаос. Но да ти кажа преебаха ме, комунистите де. Абе майната им

и продължава значи да чегърта с маркера  - Трябва значи да се оправите с тях.

- Ма как -викам- бе сеньор Арана, те не са един двама. И от кой да почнеш?

-Първо да ви кажа, списък направете - всички партийни секретари, децата, родата, кучета, котки - каквото се сетите. После тия над тях дето са - там райони али бали. И почвате изнасилвате къщите и палите жените, да?

-Изнасилваме жените и палиме къщите сеньор. Тука така се прави.

- Да де да аз се обърках. Та продължаваме. Ще ги набиете на кол пред кметствата и ще ги палите - с нафта, не с бензин. После какво? Котките и кучетата … не знам, аз обичам животните. ама.. Айде и тях ги убийте, че може да е заразно. А за тайните ченгета, тука не знам какво да ви посъветвам. Само да кажа, че с брат ми бяхме барнали един … таен такъв, ама не достатъчно таен. Влачихме го след УАЗ-ката от Сан Себастиян до Барселона.  Много добре се получи.

Жълтите жилетки на “Паркинги и гаражи”

ноември 1, 2007

Жълтите жилетки които носят паркинги и гаражи провокират ли агресия? Отговорът е - да.

Днес с колегата Ал Заркауи карахме лошата му Ал Фатах Ромео по малките софийски улички и небрежно забърсахме с огледалото бъбрека на един служител. Лошо лошо

Трика е да не му връщаш бъбрека.