Кратко есе върху фамилия Пръмови

Уморен от еднообразието на изчистените и опесъчени улици, взорът ми се обърна към историята. Приседнах до прозорчето и зачетох дебелите книги. И ето, изникна име с което не се бяхме занимавали до сега -Пръмови. Ще започна с патриарха на рода старият и заслужил разбойник и партизанин, роденият в чудното село Войнягово - Иван Пръмов (вътрешният ми глас недоволно ме запита как така не е бил прободен с дебел дебел кол в гъза и изправен на площада в селото).  Милият Иванчо-чиста селска душица, възмутен от тежките социални условия хваща пушката и отива да бори злия капитализъм. Бие квото бие, получава присъди (за нещастие няма смъртна) и след “зората на новия ден”  селското му дупенце вече търка банките на Софийския университет в който според повелята на шибаната си селска кръв учи агрономство. Шибан селяк. След няколко скока из разните там комитети на БКП из страната, той най после получава това за което копнее - да стане предвестник на Нихат Кабил. А именно министър на земеделието и горите. Айде коньо. Сее, жъне - храни народа. Става секретар на ЦК на БКП, но… след 78-ма нещо не върви както трябва и кариерат тръгва надолу - някакви кооперативни съюзи ала бала и хоп - Варшава, посланик. Щото братята поляци се нуждаят от морална подкрепа точно през 80-те години. Приключва през 90-та като народен представител. Както е казал площад Славейков - “не сме народ а мърша” … народен представител - да го еба у представителя баш. Но да не се отклоняваме. Дъртия пръч Пръмов умира през 2005 година и спира да ни занимава, освен на кръгли годишнини когато отиваме да серем на гроба му, неговият и на други отговорни другари. Но той има трима сина - истинска съкровищница от интелект, доблест и честност. Климент - лизач и коксакър сега консултира нещо ама не знаем какво. Женен е за Уляна (интересно именце) която беше шеф на БНТ. Има две дъщери Марта и Мария - потомствени комунистически курви. Предлагам да се отровят с нещо гнусно. После идва Андрейчо и иииииииии Меглееенаааа. Точно така - Меглена еврокомисар Кунева. Той милият разбирал от парички и си отворил финансова къща “Адлон Дисконт” - педераз мръсен. Те двамцата оправят каквото могат за да си стъпи България пак на краката. Да се разстрелят. А най малкия - Райчо се е запилял по чужбината - скита немил недраг милият. Да се удави в собствената си повръщня.

Така, да обобщим - това свинско стадо да се унищожи със свинска чума точно както заслужават.

Глава 19-та в която се разказва за Красивата руска Путинка и лъсналото от секретите и лице на Гоце

Дойде големият джудист, риболовец и нефтений скважник Владимир в нашата гейостратегическа държава. Както си му е редът от време оно посрещнахме го с хляб, сол и някои от най гостоприемните ануси на разкладка в държавната копанкя. Пийна-хапна госта почеса се по мощното (ако и да е ситничък) телосложение  и доволно въздъхна и с оглед на непринудената атмосфера се обърна към Първанов.

- Ну.. давай снимай штани..

- Сейчас товарищ президент - засуети се Сергей Дмитриевич докато помагаше на Първанов да си разкопчае колана - немножко подождите

- Да, немножко - потвърди и Първанов докато пухтеше притеснено

- Тавариш президент… попита с блеснал поглед Станишев- меня тоже?

- Нет …  - Президентът с тежък поглед измери младия премиер.

- Сори Станишка, ама сексапил, нали разбираш…

Вечерта в спалнята с жена си Зорка, Гоце доволен отмяташе в едно малко бележниче

- Такааа нефтопровода… зачот

- Газопровода …. зачот

- Документите… тук може би ще успеем да се снишим. Ще видим какво ще стане…не е готово за зачот

- Другаря Путин ми засвидетелства голямото си уважение - уважи ме дет се вика. зачот

… ако мога да цитирам Марк Твен .. ще спусна милостиво завесата пред очите на зрителите.

Мамините златни печеловници а.к.а Георгиево трио за Жълтуци (жълтици)

Над смълчаните полета на Северен Китай (границите с Монголия) леко падат снежинки, и не само падат ами някак си се трупат по тези полета. Бай Хуй - стар шаолински касиер и аз сме общо взето сериозна бригада и задачата ни е да броим снежинките. Седим увити в стари родопски одеала и с по един бележник в скута и броим. Така както си тече работата лежерно Бай Хуй смучейки молива вика

- Абе колега аз я четох тази ваша приказка за Златният Лотос, Небесният дракон и тримата сина на една майка които пазели…

- Ябълка бе Бай Хуй, ябълка - нямаме лотоси по наш’те земи..

- Да… я-бъл-ка, та тримата сина как се редували да пазят съкровището от Небения дракон…

- Кой дракон? Нема дракон - ламя….. обикновена ламя, Lamia vulgaris, не Draco Dragonis. Те са с по къси опашки и люспите им.. абе нема значение. Та какво за тях?

- Вие отново имате трима герои. И отново злато. Само едно не разбрах. Къде е дракона, ламята по вашему?

- Нема ламя, избяга… - бъзикам се аз.

-Чета аз значи - намести се по удобно Бай Хуй - как вашите трима герои успяли да открият хранителната верига! И не само да я открият ами и да застанат до нея и да чопкат квото изпадне. Я разкажи повече, ти си от тези земи.

- Такаааа значи ми те са общо взето трима. Веселин, Емил и Бойко и как да ти кажа те се грижат за пътищата по нашия край. За ламя не знам да има. Не съм чувал просто. Веселинчо, значи е император на пътищата, той смята, гледа и мисли - къде какъв път да се направи. Брат му - Емилчо има роби и земи и приема поръчки и жълтици от Императора на пътищата. Бойко пък има камъни и ги продава наЕмилчо който пък строи пътищата с имперските пари. Горе долу това е.

- Само да питам - надигна се Бай Хуй - а парите на императора от данъците ли са?

- Естествено - възмутих се аз, че от къде другаде?

- Смърт - отсече старият Бай - овалване в катран перушина и стъкла, като в Mortal Combat с Жан Клод ван Дам. Помниш ли там с ръцете…? Стъклата нали?

- А как да ги убием?- аз съм леко озадачен.

- Хм наистина интересен въпрос… Може би не трябва да ги убиете?

Наредете ги да легнат на известно разстояние по пътя и накарайте Емел Етем да кара валяк на зиг-заг между тях, тя каквато е некадърна все ще закачи нещо - крак, ръка, глава… все нещо ще падне. После нека се влачат като парализирани дакели по улиците а вие ги плюйте като минавате. Хвърляйте също така останки от пици и дюнери по изтерзаните им тела.

- А кебапчета?

- Кебапчета не може - не са кашер.

Накратко казано поругайте телата им. А щях да забравя - предайте на поругаване и изнасилване и семействата им.

- Май по добре беше да ги убием - измърморих аз потресен от азиатската жестокост.

Курви сте вие Веселин, Бойко и Емилчо… курви гладни. И ако не внимавате Бай Хуй ще ви пипне…

Сняг се сипе на парцали, щом се сипе значи…. вали!

Добър ден господин началник на Изпълнителна агенция “Пътища”

Как да го кажа по меко? Ми да ви еба майката господин началник, по меко от мен само русенец ще го каже. Вървя си бодро с винетка на челото, плащам си данък за пътищата де, сипвам си акцизен бензинец и кво? Магистрала “Тракия” в зверски, нечовешки условия и навалелият цели 10 (десет) сантиметра сняг, правят толкова сечено на почистващите фирми, че почвам да се срамувам само от това което мисля на лелите, майките, сестрите им, кучетата, котките и едрия и дребен рогат добитък.

Щото господин началник след като ринах сняг пред входа като малко багерче и общо взето съм изпълнявал моята част от Общественият договор (ей Русо, кво се мотаеш там, тая лопата не е за подпиране) сега очаквам свинските ви муцунки малко да отворят натежали клепки и да видите че 10, 20 или дори 30 см сняг не са безумно нещо. Според моето екстремистко разбиране за бедствено положение може би 50 см сняг би било някакво извинение. Та да се върнем на въпроса. Не мога ли аз така леко с лопатата в аналното ви отверстие бе господин началник? А?

Между другото имам две кучета и мисля да ги накарам да приемат исляма, после да им намеря малко амонит, а пък най накрая ще ги науча да седят пред вратите на агенцията да ме чакат докато си купувам цигари…