Йордан Цонев или Разказ за дългият и труден път обратно към шимпанзето.

Дойде време “Революционният комитет на кунг-фу содомитите” да се занимае с регресионната форма на живот, крадливото свинче от село Карапелит, пицоядящият скъпокостюмест плазмодий - Йооордаааан Цонеееев! Е, някои му викат Данчо Ментата.

Добре колеги - удря по звънчето Кунг-фу гуруто Найден - време настана да разгледаме този анус в светлината на революционните си прожектори.

Залата радостно се разшумя

Лицето, по скоро гъзът Цонев е мултиплатформен, адаптивен, да не кажем безгръбначен. Започваме от село Карапелит в което сред скърцането на несмазаната пружина Данчовите мама и тате са направили една от най големите бели на България. Ако знаеха милите…

Както и да е, Данчо като малък хич не блестял, да не кажем че бил свито дете… до колкото може да се свие един гъз..  Напъпил той - станал юноша и решила Партият- кърмилница да го прати да учи за крупие на Мъгливият остров. Легендите разказват за хилядите пици които разнасял и милиардите бутилки кола. За милионите пулове и за милиардите мозъчни клетки които развил. Но ето идва 1996 та година в която успяват с няколко хайванчета да препродадат земя на бензиностанции Шел. И се започва…..

СДС, после с царя после при Доган…

Курва - кво да го правиш? Йурданчо - прибирай се при мама и тате защото ще те прокълнем жестоко…

Етикети: Йордан Цонев, Карапелит, гъз